Повечето хора правят равносметка за себе си по Нова година. Аз обикновено правя равносметката си в края на учебната година и по време на лятната ваканция, поради редица причини. Новогодишното време ми е твърде из нищото. Тогава не мисля трезво.
Сега е краят на моя 10-ти клас и си правя равносметка (Не го очаквахте, а? Изобщо не говорих за равносметки преди малко…). Обичам този мой 10-ти клас, обичам цялата последна година. Юни 2010 – Юни 2011 беше толкова красива! И… мина толкова бързо! Неприлично! (Не мисля носталгично в момента. Пиша това с усмивка, защото се сещам за приятните спомени.)
Преди година бях сякаш същата. И тогава, както сега, се радвах на всяка промяна на времето, на малките срещи, на усмивките, на приятелите, но сега съм толкова по-самоуверена, по-сигурна в действията си, в бъдещето си. Не, днес съм по-голяма, променила съм се безспорно. Днес чувствам, че съм щастлива, че мога да съм щастлива винаги, когато желая, че е лесно да пусна ума си да се рее. През последната година се научих още малко как да бъда себе си, да вярвам в талантите си, да приема ума и външността си. Започнах лека-полека да „хващам живота си в ръце”. Нима не завися от самата себе си?
Наскоро разглеждах снимки от миналия юни. След това се погледнах, колкото и очаквано да звучи, се погледнах в огледалото. За този период промених косата си, почнах да нося червило, да си пускам ноктите, започнах да се грижа за себе с, замених тъмните дрехи с по-шарени. Не винаги се чувствам добре с тези ми промени, често се чувствам, че тези външни промени дразнят хората, но най-накрая установявам, че те имат значение само за мен. Затова ми е весело. Ето защо ще продължа да се меня.
Наскоро разгледах и стари мои записани мисли. В ума си, в мисленето си, не съм много по-различна, но днес определено съм по-усъвършенствана.
През последната година освен промяна във външния и вътрешния вид, започнах да гледам сериали, намерих нови любими групи, станах по-активна в училище, оформих си идеали, намерих нови познати и най-вече, се почувствах истински щастлива с това, което съм. Да, също съм плакала, депресирала съм се, крещяла съм, но бях и толкова весела! Колко се смях през тази ми прекрасна година, през 10-ти клас! Съжалявам и за някои неща. Особено, че не обръщам внимание на близките и по-старите познати, но всеки прави тази грешка, така че… Съжалението настран!
Та, беше красива година! Прекрасна! Обичам я! Не искам да се разделям с нея, но пък е време за една по-добра да започне, така че, ще кажа „Сбогом лято 2010, сбогом 10-ти клас!!!”. Време е да поема пътя на следващото…
Ето песен с як текст:
Ето песен с як текст:
Ехааа. Готин пост.
ОтговорИзтриванемене 10-ти и 11-ти клас ми бяха най - якото време до
сега. по подобен начин се чувствах. Беше велико. :)
мене 11ти клас ми беше най яко(:
ОтговорИзтриване