Не знам за вас и не знам дали е нормално за хората да го правят, но аз от години насам развивам в главата си разни, понякога странни, истории, в които участвам заедно с някакви хора. Наричам ги „моментни истории”. Може някой да каже, че тези ми истории всъщност са мечти, ала въпросът е, че си развивам сценарии, свързвам го със събития, нравите на близките, на познатите и непознатите хора, които включвам в историите си и други неща. Смисъл, историите в главата ми не са една зациклена точка, а развиващо се същество. Не, не са мечти! Пък и честно ми отнема няколко седмици, ако не и повече, за да достигна до някоя точнка.
За тези години, през които постоянно имам някакви развиващи се истории в главата си, смених много сценарии, герои, места за случките, направих историите си по-усукани и прочее. Развивах „приказките в главата си” заедно с уменията си (колко „скромно” прозвучах, не е истина…). Естествено, всичко се влияе и от настроението ми, и от музиката/книгите/филмите/други, с които съм обсебена в този момент. Ала все още имам точка на развитие! Обичам моментните си истории, защото ми помагат по мой си начин да се откъсна от света, да отида в по-хубав свят, приказен. Та, описах всичко това, защото вчера през нощта успях да съчиня нещо като „край на сезона„ за сегашната ми моментна история. Много съм доволна от себе си, защото за първи път истински харесвам всички детайли от нея, харесвам и усуканата линия, която измислих, харесвам настроението лъхащо от нея и направо – абсолютно всичко си харесвам в нея. Това, което ме дразни е само едно – нямам нервите да опиша моментната си история на хартия. През февруари (мисля, че 4-5 моментни истории преди перфектната ми сегашна) започнах да пиша „приказката от главата ми”, но дори не завърших началото… Стигнах до никъде и прекратих. Ето затова ме е яд – всичко е толкова перфектно, а не мога да го споделя! Адски много искам да имам печатарска машина в главата си, която да запише каквото съм измислила и като го свърша да ми го принтира през ушите! Ще е чудесно! Върхът!
Дам, това е. Имам страхотно яката история, която искам да споделя, но е твърде обширна за да я запиша, а скоро ще я захвърля, защото ще започна друга и тази яката историица ще я забравя. Пффффъъъъъ… Твърде много се размислих. Чао.
Няма коментари:
Публикуване на коментар