Нощ е, един часа минава, но моята личност още не е легнала. Споменах ли, че е един часа неделя срещу понеделник? Ммм… не. Още ходя на училище и това късно лягане ще ми е проблем утре, но… О, какво ми пука!
Освен, че е нощ (както вече споменах) е и юни месец (което е известно също на всички). Тази юнска нощ има топъл, но и силен летен вятър. Мирише на разцъфващи липи. Има и Луна,но тя се е скрила до хоризонта и дори не ме гледа с пълното си лице. Има и облаци на небето, които силният вятър бързо отвява. Сега, в тази юнска нощ, седя на терасата. Плочките, на които съм седнала, са били нагрявани от Слънцето и сега затоплят приятно тялото ми. Нося сатенена нощничка, чиято една презрамка е паднала от рамото ми, заради вятъра. Пиша това под оскъдна светлина, а малка паяжинка се развява наблизо.
Разказах ти всичко това не за да разбереш, че съм по сатенена нощничка, а за да ти споделя. Точно сега, в този момент се чувствам като героиня от книга, или песен, или театър, или филм, че и оперета, ако искаш. Няма значение. Защо като героиня? Амиии… представи си ситуацията точно както я описах: „Юнска нощ, вятър, оскъдна Луна, аромат на липи и млада девойка по малка сатенена нощничка стои на тераса и под слаба светлина пише в бяла тетрадка. Косите ѝ се развяват безпощадно от вятъра, а тя пише ли, пише…”. Ако не знаеше, че с наклонените думи описвам себе си, щеше да си помислиш, че момичето в нощницата е част от история, че не е истинска. Поне аз така бих си помислила.
Често имам мигове, като този, в които съм в така да се каже красива ситуация и тогава си мисля „Колко е перфектно! Сякаш е приказка! Ситуацията и аз в нея сме като магия!”. Понякога ми се иска някой да заснеме или опише момента, когато съм „героиня от една история, която никога не е била истинска”. Или поне някой да забележи колко съм… колко съм епична! Ала и така съм доволна, когато магическият момент на моето „геройство” остава само за мен.
Всъщност, сигурна съм, че всеки има понякога моменти, в които се чувства като герой/героиня от история. Ще ми е приятно, ако някой реши да ми сподели. *весело човече*
Та, това е всичко от днешния Понеделник, мен и нощницата ми. Букетче от нощни мисли…
Ехаа това беше супер красив пост. Иначе определено и аз съм имал такива моменти. Малко съм зле с паметта да ти разкажа подробно някоя историйка. Но най - любимо ми е когато се почувствам като луд гений завършващ шантавото си изобретение в някоя полутъмна разхвърляна работилница в 3 през нощта, на светлина от свещи и една поочукана нощна лампичка, слуашйки си музика подобаваща на момента и наслаждавайки се. под пълнолунието разбира се. Но съм имал и други такива моменти - на по - различна тематика. Във варна като бях имах навика да се осамотя на някой камък около морето, да си седна на него... вълните се разбиват в скалите, вятъра развява буйната ми грива, слънцето леко залязва, оставяйки червени следи по водата, апък аз съм се загледал в хоризонта. Бях си намерил и една дървена флейта... с малко индианско звучене или поне на мене така ми идва да я ползвам - от една варненска джунджурийница - та си и свирех по едно време. страхотно звучене се получава на фона на вятъра и вълните. Нощния вариант на това преживяване също е много готин. То си е нещо като бродника, спрял да си почине, край далечнен морски бряг, вглеждайки се в безкрайната морска шир, преди да продължи вечния си път... нещо такова. :) иначе целия живот си е историйка. тепърва предстои да си я правим интересна и достойна за разказване.
ОтговорИзтриванеП.С. нямам паяжини в стаята - за атмосфера. You cruel world why :((( трябва да си намеря!
А и мойто обяснение обаче не стана толкова поетично. но... малко ми се спи - за това