Да свършиш нещо

Толкова е прекрасно!
Отдавна не бях свършвала нищо.
И ето сега имах да предавам една критика за 3 часа и вчера писах колкото писах, не много, днес станах раничко и колкото повече се приближаваше крайния срок, толкова повече ме обхващаше познатата трескавост. Тази, в която знаеш, че трябва да се концентрираш, защото не можеш повече да отлагаш, както и пискливото съмнение от някои тъмни ъгли на съзнанието ти, че може би няма да ти стигне времето. И натякването 'трябваше да направя повече вчера'. И накрая, един час преди крайния срок, когато усещаш, че слагаш последната точка на заключението си и предадеш домашното си навреме, те обхваща една лекота. Като в първия ден от лятната ваканция. Може и да имаш още неща за вършене, но няма как да не си починеш сега и да се наградиш за това, че си свършил нещо.
Може и нещото да не е достатъчно добре направено, но усещането, че си го завършил е приятно и еуфорично гъделичкащо.
От толкова време отлагам някакви неща, писна ми да отлагам и все нямам мотивацията да седна и да ги свърша, ако не чувствам вече крайния срок как ми диша във врата.
И бях забравила колко е прекрасно да свършиш нещо.

Знам, че имаш някакви неща, които отлагаш. Вземи седни и ги направи най-накрая.
Надявам се и аз да го направя.
И сега е време за награда - закуска, сериал и кафе най-накрая, когато знам, че имам време за тях(:
Денят е прекрасен.
Ходете да си свършите работата още сега!