Има една игра Heroes Might And Magic III, може и да я знаете. Това е една от любимите ми компютърни игри. Тя e стара – на повече от 10 години, графиката е сравнително добра за времето си, но определено не е модерна, ала години наред не спирам да я играя.
Пиша този пост на една поляна под чистото небе на хартия. Поляната е на склон, а пред мене са други склонове, хълмове, дървета, други поляни, две шепи къщи, гробище и разхождаща се овца. До ушите ми достига шума от песента на птиците, от течащо поточе, от далечен мотор и понякога от преминаващо летящо насекомо. Всъщност в момента чувам и шума от двигателите на един самолет над главата ми. Навсякъде мирише на цветя и трева, а поляната е покрита с маргаритки и глухарчета. Дори си направих венче от маргаритки, което ми стои сътрахотно на рошавата глава.
Обожавам, просто обожавам природата и особено пролетта. Обожавам да изляза на разходка сама (обикновено няма с кого) през поляните и хълмовете, да вървя буквално на където ми видят очите, да сядам из нищото, да гледам, а слънцето да ме грее. Случва ми се както съм си седнала в тази природна хубост да заспя под очите на слънцето, да подрямам свила крака и подпряла главата си на ръце посред поляната. В такива времена обожавам живота. Та, какво повече да иска човек? Всичко тук, на тази поляна, от моето място изглежда простичко, лесно, весело, нежно, детско. Понякога когато се разхождам из природата поглеждам към небето и се опитвам да го поберя цялото в очите си, ала когато си сред зеленината и сградите не ти пречат, то един чифт очи са недостатъчни за да видищ цялото небе. Нужни са поне още четири очи.
Днес малко след като излязох от една частна собственост, в която бях влязла без да искам, докато си ходех из поляните умът ми свърза играта Heroes Might And Magic III с тази природа. Чувствах се все едно играта след малко ще стане истинска. Все едно някъде из всички тези хълмове е скрит замъка на някоя от расите (примерно на друиди). Сякаш след завоя ще видя как двама герои, седящи на коне в доспехи, са се изправили един срещу друг и командват армията си от магически създания. Чувствам се точно сякаш ако проследя поточето, което шуми в близост до мен, то ще стигна до „седалището” на някои феи или до някой странен храм, защо пък не и до конюшна или пазар, или пък ще намеря артефакт под някое дърво. Дори имам чувството, че ако прехвърля няколко хълма ще стигна до някое море, което ще мога да пресека с лодка и да стигна до нови магически земи и брегове. Сякаш и аз точно сега мога да стана герой на кон с доспехи и да съберя армия от магически създания, да правя заклинания, да завладявам замъци на противниците ми, да ходя в подземия и прочие, както в играта. Тези хълмове и поля край мен са толкова вдъхновяващи.
Обичам природата, обичам какво може да направи с мен!
Поздрави, Бетута! ^______^
Ето едно клипче, което ми е забавно:
И аз така - много обичам да си странствам из дивото. Но обикновено нямам време. Усещам че някой ден просто ще си заживея в дървена къщичка по средата на тилилейската горица и ще фиксна този проблем.
ОтговорИзтриванеThe future of pants е велико :D
НАЛИ! Когато е хубаво времето ще ти идвам на гости в къщичката :D Супер обичам разходките ^___^
ОтговорИзтриване