Йоооо, мен, к’во ста’а?!
Добре де, няма да се лигавя много.
Такаааа, първо да кажа съжалявам за пропуснатия понеделник миналата седмица. Мозъкът ми е толкова зает в мисли кога да си изплета кълбото с прежда, което ме чака да го изплета, че забравих. Даде, всъщност наистина забравих.
Сега да говоря по същество. Някога вглеждал ли си се в небето. Но по онзи начин, пълен с мечти, въображение и забрава за настоящето? Обожавам да се вглеждам по този начин в това невероятно местенце, намиращо се точно над заоблените ни черепи. През летните нощи обожавам да изляза на голямата тераса на къщата ми, на терасата, на която мога да легна и да виждам абсолютно цялото небе, побрано в малките ми очи. Дори и да не са само летните нощи, по принцип обожавам да изляза и да се вгледам, да гледам нагоре. Защо? Ами… Невероятно!
Обичам и да разсъждавам, да си представям колко малки и колко огромни неща има във Вселената, колко издръжлив може да е един човек и колко лесно може да се предава, колко е странно, че човек не може да се оправи с нещо просто като парите, а успява да погледне огромната планета Земя от страната на Луната. Та… за хората и Космоса.
Може и да си разбрал, а може и да не си, но следващият месец (12 Април) се навършват 50 години от полета на Гагарин в Космоса. Не знам дали вярваш, че Гагарин наистина е излетял, но аз приемам, че е. Представяш ли си? Можеш ли да го обмислиш? Човек… Човек? Тази твар, която има такава тънка кожа, че една хартийка може да я прореже, човек – това същество, която цял живот търси своето щастие, депресира се, плаче и е слабо, се е мотивирало да влезе в горящата ракета и със своята тънка кожа да понесе напрежението, налягането, страха, за да види как Луната вижда земното кълбо. Когато през летните нощи съм легнала на терасата си и гледам небето със звездите и лицето на Луната, разсъждавам за това – има шепа хора, които са били горе, били са над Земята, видели са невероятното. Можеш ли да осъзнаеш, че някаква си еволюирала маймуна е видяла планетата? Аз съм толкова малка, незначителна и дребна когато гледам небето от моята тераса, от терасата в малкия ми незначителен град и звездите са така далечни… А всъщност могат да бъдат достигнати! Други, смехотворно дребни хорица работят по въпроса с пътуванията в Космоса. Има над 430 космонавта! Малки хора, лежали като мен на терасата си в малкия си незабележим град и гледали небето, сега успяват да погледнат Земята отгоре. Защото са упорити! И всичко това се случва, наистина е даденост! Просто е невероятно!
Наскоро гледах и сериала “Doctor Who”, който ми отвори доста въображението и сега с нетърпение чакам следващото лято, в което да легна нощем на терасата си и да гледам нагоре, да мечтая, съчинявам и измислям странни истории със странни твари. Изгледай сериала, ако не си и се опитай да развиеш с негова помощ още малко въображението си за Космоса.
О, човеко, о, Космосе!!!
Това беше всичко от днешния Понеделник с Betutii.
Лека космическа вечер!
Невероятно е да си под звездното небе. и луната... особенно ако е пълна (само дето напоследък само ми се измъква пустата луна - крие се зад разни облаци). Създава някаква такава магическа атмосфера. Като успея да си построя собствена барака - задължително - лунен купол - изцяло остъклено над главното помещение и работния кабинет - да се виждат звезди, небе и луна (и в слънце-пека ще се покрие с подвижен похлупак) - и си лежиш на топло зимата под звездно небе.
ОтговорИзтриване