Винаги съм свързава успеха с щастието. За мен щастието е индикатор на това дали живота  ми е пълноценен или не. Знам, че няма вечно щастие, и че дори самата тази думичка е абстрактно понятие. Във всяка различна ситуация за мен щастието е с различно значение, но пък винаги се постига по един и същ път. Следващата причтка е един "малък" житейски урок, който се надявам един ден наистина да мога да науча...

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две какпки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

The End of an Era

Както всички знаете днес е 15.07.2011 ... краят на Хари Потър ... краят на детството на много от нас. Не мисля, че има думи с които да го опиша, за това ще постна саундтрака, който вечно ще остане в сърцата ни.

Отменях цял ден тоя пост, ама реших, че вече е време да го напиша. Седнах пред лап-топа и се взирах около 15 минути в него. Разбира се нямам какво да ви кажа, защото лятото е гаден сезон и не го харесвам! Разлагам се от жега и ... се разлагам от жега, общо взето.
Все повече и повече губя вяра в човечеството, защото просто няма по-долна сган от човека!

Преоткрих Металика след доста дълга почивка, след това преоткрих отново Лейди Гага и сега си ги менкам. Контрастът е удивителен!

хмъ

Работя.
Лято е.
Спах до сега защото сутрин ставам в 5 и половина. Още ме боли главата и съм неадекватна.
Подстригах си косата доста, от години не е била толкова къса и яка. По принцип с косата ми се мразим.
Песни, които ми напомнят неща... не помня.
Доста са.
Но се сетих друго.
Има една песен.
Абра-кадабра.


Тази.
Слушайте текста. Или си го потърсете ако не можете да го чуете като хората.
После ми кажете не е ли адски крийпи.

Ама ме кефи песента по някаква причина...
И все пак. Супер странния текст.

Песни и спомени

Всеки има Група от песни, които му припомнят миналото и са му адски сладки за слушане. Тази Групичка от песни я е слушал много, ала я е позабравил с времето. НО понякога се случват такива моменти, когато всеки преоткрива тези песни. В този момент можеш само да стоиш и да им се наслаждаваш, да слушаш прекрасните звуци, които ти напомнят за част от живота ти, може би една мила част, да си мислиш за онова време, за твоята същност преди и да се разтапяш (и разпяваш). Като повторното помирисване на парфюм, дълго време след като си го ползвал/а.

Имам точно такъв момент – стари песни звучат на слушалките ми и спомени, толкова много спомени! Започнах със Slipknot – Duality, която е една от първите по-твърде песни, които имах в телефона си и една от тези, която остана там поне две години. Върнах се в седми клас, във времето когато кака ми и брата ми още бяха вкъщи и двамата се „кефеха” на песента. Сетих се и за десетките пъти, когато съм я слушала със слушалки в училище и без слушалки под небето.

Slipknot бяха последвани от една от епичните песни за мен, а именно Godsmack – I Stand Alone. За първи път я чух, или не… За първи път помня, че я чух в играта Prince Of Persia Warrior Within, на която тя е саундтрак. Забих на тази песен. Тя също като първата спомената песен в този пост, стоя много дълго време в телефона ми и сърцето ми е забивало сладко на частта, където мелодията стихва и се чува само тихо-тъмния глас на вокалиста! Тази песен ми напомня твърде много неща и ще ми е трудно да ги изразя всичките. Най-основно ми напомня за брат ми и за играта, вдъхновява ме, преминавам в друго измерение на собствените си мисли… Обичам я! И също ми е епик, защото ме е съпътствала. И още много, много…

Когато се опитах да отцикля от I Stnd Alone на Godsmack, попаднах на Voodoo – песен на същата група, която значи също много за мен.

Смених Voodoo със Static-X – Skinnyman – още една песен припомняща ми как се чувствах, как мислих, как бях щастлива преди… (не, че сега не съм. Тя ми припомни тогавашното щастие)

И продължих с Metallica – Fade to Black... Това е личната ми песен на Metallica. Тя не ми е лична толккова заради текста, колко заради мелодията и звука! Тя също ме е съпътствала и дори я чух на живо по телефона преди година, когато им беше последния концерт в България, за което горещо съм благодарна на Яунау. Разтопих се докато я слушах! Наистина! Заради тази песен всъщност започнах и да пиша това.

После преминах на друга част от Групата ми песни, които са ми като аромати на стари парфюми. Обичам тези моменти, когато си ги спомням. Страхотни са!

За рок културата на българите

    Всички знаете (предполагам), че бях на концерт на 30 Seconds To Mars в Гърция. След него реших да се позамисля и да сравня обстановките на концерт там и на концерт тук. Понеже има хора, които казват, че ние, българите, нямаме рок култура и не знаем как да се държим на концерти, нека им докажа, че ние сме прекрасна публика. 

     Била съм на безплатни концерти в София, като например този на Енрике (казвам точно него, защото е световноизвестен и също има фен база на около 14 години), знам че не е представител на рока, но разгонените тинейджърки са си еднакви във всеки стил. Та на въпросния концерт беше много спокойно. Да викаше се на всякъде, да имаше леко блъскане, но атмосферата беше неописуема, усетих много повече емоция от това, което се случи в Гърция. 

     На концерта на 30 беше пълно с космати едри гъркини, които се бутаха като бикове и се опитваха да те смачкат във всеки един момент. Никога не бях попадала в такава обстановка. Платен концерт - ще умреш, безплатен концерт на световноизвестна звезда като Енрике - огромно спокойствие. Имах чувството, че ако беше започнало пого и бях в центъра му, щеше да ми е 3 пъти по-спокойно от колкото между тези създания. 

    На концерта на Морчийба и на Хъртс на Елевейшън атмосферата беше милион пъти по-добра от тази, а нека се има в предвид, че половината публика беше надрусана, нали уж това е най-страшното нещо на концерти - надрусаните. Ами всъщност не е, най-опасното са 15 годишните разгонени тинейджърки!

    Това, което искам да кажа е, че ако ни липсва някаква рок култура или концертна култура, това сигурно е тази да си преебаваме атмосферата като се опитаме да се избиваме и да се блъскаме повече от колкото го правим в 280 (или където и да е другаде в градския транспорт). И ако си мислите, че сме отвратителни хора, лоши хора и т.н. - не, не сме! На концерти сме толерантни и знаем как точно да си направим кефа. Имаме повече култура от половината 'заклети рок страни' или както там бихте ги нарекли. Не ни подценявайте! Ако не ми вярвайте - отидете на рок концерт в друга страна - като се върнете обещавам да не ви казвам 'I told you so', въпреки, че ще е така. В общи линии за всеки които ми каже, че нямаме рок култура - FUCK YOU!  

многогогого късен четвъртък

то си е направо петък вече, но важното е, че пиша!!1
миналата седмица също щях, но не си бях вкъщи..да, да, да, спирам да се оправдаваам..
и такааа... почти 3 часа сутринта е, а аз още не съм си легнала.. всички спят (без брат ми, който също си кисне на компа) ииии аз умирам от скука... защо не си лягам ли? нямам представа. супер скучновато ми започна ваканцийката и да, тва нямаше нищо общо. спи ми се обаче не ми се ляга... о, фак, утре пак нямам да имам време, като стана в 100часа и трябва да излизам.. перфе. амчи кво да ви приказвам... нещо свързано с предния ми пост? ще взимам стипендийка, даже останах очудена от оценките ми... всичко 6, само две 5ци... чудо, а есето ми се получи много прекрасническо...........................................



мисля да спра да ви занимавам с глупости и да легна.