Всеки има Група от песни, които му припомнят миналото и са му адски сладки за слушане. Тази Групичка от песни я е слушал много, ала я е позабравил с времето. НО понякога се случват такива моменти, когато всеки преоткрива тези песни. В този момент можеш само да стоиш и да им се наслаждаваш, да слушаш прекрасните звуци, които ти напомнят за част от живота ти, може би една мила част, да си мислиш за онова време, за твоята същност преди и да се разтапяш (и разпяваш). Като повторното помирисване на парфюм, дълго време след като си го ползвал/а.
Имам точно такъв момент – стари песни звучат на слушалките ми и спомени, толкова много спомени! Започнах със Slipknot – Duality, която е една от първите по-твърде песни, които имах в телефона си и една от тези, която остана там поне две години. Върнах се в седми клас, във времето когато кака ми и брата ми още бяха вкъщи и двамата се „кефеха” на песента. Сетих се и за десетките пъти, когато съм я слушала със слушалки в училище и без слушалки под небето.
Slipknot бяха последвани от една от епичните песни за мен, а именно Godsmack – I Stand Alone. За първи път я чух, или не… За първи път помня, че я чух в играта Prince Of Persia Warrior Within, на която тя е саундтрак. Забих на тази песен. Тя също като първата спомената песен в този пост, стоя много дълго време в телефона ми и сърцето ми е забивало сладко на частта, където мелодията стихва и се чува само тихо-тъмния глас на вокалиста! Тази песен ми напомня твърде много неща и ще ми е трудно да ги изразя всичките. Най-основно ми напомня за брат ми и за играта, вдъхновява ме, преминавам в друго измерение на собствените си мисли… Обичам я! И също ми е епик, защото ме е съпътствала. И още много, много…
Когато се опитах да отцикля от I Stnd Alone на Godsmack, попаднах на Voodoo – песен на същата група, която значи също много за мен.
Смених Voodoo със Static-X – Skinnyman – още една песен припомняща ми как се чувствах, как мислих, как бях щастлива преди… (не, че сега не съм. Тя ми припомни тогавашното щастие)
И продължих с Metallica – Fade to Black... Това е личната ми песен на Metallica. Тя не ми е лична толккова заради текста, колко заради мелодията и звука! Тя също ме е съпътствала и дори я чух на живо по телефона преди година, когато им беше последния концерт в България, за което горещо съм благодарна на Яунау. Разтопих се докато я слушах! Наистина! Заради тази песен всъщност започнах и да пиша това.
После преминах на друга част от Групата ми песни, които са ми като аромати на стари парфюми. Обичам тези моменти, когато си ги спомням. Страхотни са!
Няма коментари:
Публикуване на коментар