Извинявам се за миналия петъчен пропуск, но блогър отказваше да ми даде да се логна, така че .. нямаше шанс да пиша. За това пък съм виподготвила един .. интересен пост.
Някога чувствали ли сте се недостойни, повредени, жалки или просто грешно устроени за този свят. Аз постоянно се чувствам така. Постоянно си мисля, че нещо не ми е наред, че съм повредена и не мога да обичам, че съм остатък от човек, а не истински, живеещ за момента (почти) 20 годишен студент; или пък, че не заслужавам любов, приятелство или успехи, просто не пасвам на света, не съм от този свят. Сякаш някоя по-върховна сила реди пъзел, но при предишното редене е пъхнала по погрешка парченце от друг пъзел в кутията - мен. Но аз не принадлежа там, това не е моята кутя, не е моето място, тук никога няма да пасна, никога няма да съм себе си. Единственото което искам е да се прибера в моята кутя, в моя свят, където нещата са правилни и разбираеми, където всичко има смисъл, където принадлежа. Знам, че сте се чувствали така и предполагам доста често.
Тогава в действителност ние, всички тези парчета, не на своето място, пуснати в чужд пъзел, а не в нашия си, може би ще надделеем, може би някой ден ще се окаже, че вече те са в нашата кутия, а не ние в тяхната? А може би и сега е така? Но как да разберем, как да знаем, че ние не сме малцинството, че нашият пъзел не е толкова повреден и парченцата му не са толкова загубени, колкото си мислим, че са. Истината е, че не можем. Едиственото, което можем да направим е да вярваме. Също като вярвата в Бог. Тя е сляпа, няма доказателства, но в сърцето си вярваш, че е така. По същия начин, ако вярваме, ако сме убедени, че нашият пъзел ще се сглоби някой ден, съвсем скоро, то той най-вероятно найстина ще го направи.
За момента обаче ние си оставаме парченца лутащи се из кутиите, търсещи своето място, принадлежащи на друг пъзел.
