ДЪЖД

            ХАААААААААААААЙЙЙ!!!

Днешният понеделник е супер красивият! Е, не целия, но към 6 часа стана такъв.

Сутринта се събудих, погледнах през прозореца си и черешата (да, имам череша точно до прозореца. На съседката е и има гаден вкус, затова няма да ви черпя с череши) беше започнала да узрява и червените плодове бяха толкова усмихнати. После денят ми не беше нещо особено. Направо си беше заспал. Имах много работа за вършене и това не беше приятно (даде, още имам да я върша тази работа). Естествено вместо да направя нещо, аз реших да изгледам последните два епизода на Doctor Who. После следобедът ми премина в гледане на още епизоди на сериала. Просто не успях да се спра. Към 5 и половина се ядосах на мудността си и реших като никога да си направя кафе и да се захвана със задачите си, които отлагам цял ден. И (тук започва красивото на понеделника) тъкмо кафето ми стана и го сложих пред себе си когато навън закапа. Всъщност не. Закапа е слаба и неподходяща дума. Навън се изля порой! Един прекрасен порой! Бях прекарала деня си вътре в отлагане на всичко. Беше ми тъпо и грозно. Като заваля просто не успях да се стърпя да не изляза и подишам дъждовният въздух. О, миризмата на горещата земя и прахта омесена с дъжда… Обожавам! И валеше толкова силно! Еми, не успях да се стърпя и обух първите джапанки, които намерих и както си бях със старите грозни дрехи и коса в прическа „зле”, излязох на малката си уличка. И валеше, и тичах, и шляпах из огромните локви и реки от мръсна вода по улицата, които не бяха никак малко. Цялата улица беше наистина плувната. Като един огромен океан за мравките, както с мис Сряда (Яунау) наричахме тези водни образувания в града, когато бяхме малки. Имаше и светкавици и гръмотевици. Чувах само нежният звук от удара на капките със земята и звука на гръмотевиците. Нямаше почти хора (или поне нямаше по моята улица). Дъждът беше толкова много и силен, че успя да намокри цялата ми коса (което наистина е трудно), грозната ми огромна ярко оранжева тениска прилепна по мен, а от голямото шляпане в локвите дори мини гащетата ми бяха във прашна вода като се прибрах. Но има ли значение колко мокра станах? Беше толкова омайващо… Магия!!! След заспалия ми ден усетих какво е да живееш! Наистина, колко малко му трябва на човек за да е щастлив. Някаква жена в кола ме гледаше странно, а една съседка ми се усмихваше на щастието. Наистина, толкова, толкова малко е нужно за да си щастлив!

В момента си пия направената преди дъжда чаша кафе, косата ми още е мокра и облякох дълга синя рокля (не, че роклята има някаква връзка. Исках просто да си кажа, ей така…). И ми е прекрасно и удобно. Небето е още тъмно, а скучните градски цветове все още са ярки и наситени, сещате се… Дъждовно ярки и наситени. Дори все още ръми с малко светкавици. Обичам дъжда, обичам живота си сега, не съжалявам за грешките от миналото или за това, че съм станала старица на 16 години, не съжалявам, че раста, защото виждам толкова нови неща. Светът не свършва. Толкова още имам да откривам!

О, и една птичка туко що се скри в черешата на другите съседи, които умряха (да, и другите съседи имат череша. Не знам тя каква е на вкус. И също да, хората си умряха, какво да се прави).

Наскоро, преди едва няколко дни, шляпах боса в калта. Беше също така прекрасно и вълнуващо!

Съветвам който и да си ти. Пробвай да направиш нещо такова детско действие и ще видиш колко е яко! А ако вече си го правил, то при следващата възможност пак да отидеш да шляпаш из калта и мръсните улични локви.

Хайде чао, че пак станах дълга в поста! ^__________________________^

Ето тази песен ми беше през цялото време в главата, докато си шляпах в локвите: