Ужасът на море разстояние

 

               Характерна черта за българите е, че винаги ще намерим за какво да се оплакваме. Винаги нещо няма да е наред. Всъщност не. Тази черта не е характерна само за нашата нация, но и за цяла Европа. Да, цялата Европа, защото каквото и да ми кажеш, България не е просто едно парче земя „цопнато” посредата на Стария континент, което се развива само за себе си, не влияе и не му влияят никакви външни фактори, защото не е така. Европа е едно цяло. Странно е за какво точно винаги успяваме да мърморим. Имаме огромен късмет да сме се родили на този континент където има всичко. В къщите ни тече чиста питейна вода, имаме електричество, отопление през зимата, студенина през лятото, толкова техника, толкова източници на информация, храна, работа и толкова много шансове. Имаме късмета да се родим на континент където историята е протекла по такъв щастлив начин, че основновополагащите революции, откритията и други са се случили вече и сега можем само да градим върху тях. А ако погледнем, само да хвърлим едно погледче върху случките на няколко километра, през Средиземното море на юг или изток, да видим какво се случва там…

               Ще говоря за случките на юг, за които съм сигурна, че всеки от вас е чул, но едва ли всеки се е заслушал. Египет, Либия… Първо Египет. Каквото и да ми кажете, за мен случката в Египет си беше истинска модерна революция. Хората се организираха по Интернет и успяха да свалят тероризиращата ги власт. Силно се надявам египтяните да намерят справедливостта си до край, защото те са едни от най-древните хора на тази планета и заслужават да живеят справедливо. И понеже за Египет вече по-малко се говори, пък и не съм следила темата така отблизо както либийската, ще премина нататък.

               Либия. Всеки от нас я е чувал. Тази държава не е просто някоя от десетките държави в Африка, която е пълна с проблеми. И Кадафи не е просто политическа фигура от африканския свят. Заради цирка с българските медицински сестри, които прекараха ОСЕМ години в ада на либийските затвори, докато не бяха освободени с „подкуп” от българска страна, сме ги чували. И какво? В крайна сметка се оказа, че сестрите ни изобщо не са заразили със СПИН либийските деца, а е било направено от Кадафи само за сензацията и пари, или нещо такова. Сигурно Кадафи преди десетина години си е казал: „Мисля, че безбройните милиарди, които получаваме от петрола са недостатъчни. Защо пък да не заразим там около 50-100 деца и да си изкараме още малко парички? Какво пък толкова?” Не е ли брутално?

               Минала седмица чух, че Кадафи се бил оттеглил от поста си на лидер в Либия, но по последни данни, той все още е на власт и продължава да тормози либийския народ. Вече три седми (от 15 февруари) либийците се опитват да се освободят, да има подобна революция, като тази в Египет и в родната им страна, но властващият се е вкопчил здраво и не се отказва. Засега всичко там се превръща в гражданска война.

               А кой всъщност е Кадафи? Почит 70-годишен мъж (не мога да използвам думата човек, защото той просто не е такъв), който въздига свои паметници и билбордове, говори за любовта на народа си, гъделичка егото си със скъпи забавления и тъпче слабите. А слабите в Либия са много. Всичко това, защото петролът в Либия също е много, а парите в петрола – още повече. Да, може би когато той някога е стъпил на власт нещата в северноафриканската държава да са потръгнали добре, но сега… По хората мечтаещи за добър живот, такъв какъвто е в Европа, мечтаещи за дом като твоя се хвърлят бомби, стреля се и се приемат като врагове на държавата. Да, някой може да каже, че и Наполеон е превърнал Европа в кървав континент, че Хитлер е убил още повече, но случващото се в Либия е днес, в момента, точно сега когато се разполагаш на мекия си стол, дъвчеш кабела на слушалките си от скука и четеш това. Десетки хора на твоята възраст искащи да имат условията, в които ти живееш сега, да ги имат дори за малко, са хванали оръжията, загърбват семействата си, бъдещето си, за да има бъдеще за други либийци. И има с тях още хиляди хора, убити, умиращи в момента и които ще бъдат затрити скоро, може би след два часа или час, или минутка.

               Та, най-общо това е, което исках да кажа. Ако се интересуваш повече за случващото се на долния континент можеш да погледнеш новините или да прочетеш някоя мини статийка в Интернет. Ако наистина си заинтересуван/а в историята, се опитай да гледаш CNN за половин час на ден. Те наистина отделят внимание на случващото се през Средиземно море. Аз само ще оставя няколко картини от ужаса:

 

              Това беше всичко от днешния Понеделник с Betutii.

П.С.: Съжалявам, че темата ми днес се застъпва с последния пост на госпожица Петък, но не можах да се стърпя.