Чудя се като порасне човек, наистина ли забравя напълно какво е било неговото детство, как си мислил като дете и тийнейджър и прочее. Толкова ли бързо се забравя какво е било в младия ти ум? Дори първите впечатления?!
В последния брой на National Geographic има статия за детското и младежкото мислене. Не съм я чела още. Само хвърлех блед поглед. Така, набързо, установи, че статията е написана най-вече за възрастните забравили развитието си. Това ме кара да се питам, дали и аз след 10-15 години ще имам нужда от статия за да си припомня функционирането на мозъка ми. Защото засега помня. Ще ми е тъжно, ако забравя.
Когато бях на девет напълно и ясно разбирах тогавашното ни тежко семейно положение. Виждах го, наистина. Ето защо, когато някое дете ми каже, че разбира Нещо, му вярвам. Спомням си как аз съм се чувствала и предполагам, че и то се чувства така.
Да де, просто искам да не порасна, да не забравя отношението си, да не се учудвам на нещата, написани в подобни статии, защото и аз съм го изживяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар