събота, 15 октомври 2011 г.

Ей така

Станах на 22. И не тъжа, беше ми тъжно, но може би минава. Беше страхотна година, порастнах, станах силна, видях недостатъците. Сега е време за ново начало, за доосъвършенстване, за бягство от ония неща, които ме караха да страдам. Време е да бъда силна и да получа живота, всичко за което се надявам. Време е да обичам, защото животът е кратък. Да се радвам на слънцето, да се усмихвам, да бъда влюбена... в живота. Време е да продължа напред..и да се надявам..и да очаквам, защото най-хубавото предстои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар