Изкуството да обичаш себе си.

Мазохизъм. На кой не му е известна тази дума? Всъщност аз знам поне за няколко вида. Физически. Психически. Сексуален. Ако се сещате за други, моля, добавете в коментарите. Та мазохизма...кой не го е изпитвал под една или друга форма? Мисля, че няма такъв човек.  Може да греша, но и мазохизмът, както всичко в тоя живот може да се раздели на "добър" и "лош". "Добър" е този, който си причиняваш АБСОЛЮТНО доброволно и харесваш усещането, а лошият е този, който знаеш, че ти вреди, но продължаваш да си го причиняваш. Болката не е приятна, а носи само и единствено душевен дискомфорт. Аз съм изпитвала и двата вида, но не знам това до колко е за гордост. Всъщност, поне чрез "добрия" си мазохизъм" разбрах изкуството...изкуството на това да обичам себе си. И мисля да ви "разкрия" до какви изводи стигнах. Всъщност, преди да обясня, може би трябва да кажа, че според мен мазохизмът е като "декларация" към самия теб, че не обичаш нещо в себе си, или теб самия. Може да греша, не претендирам, че разбирам и знам всичко, просто Ви представям своите собствени виждания. Та...всички казваме, че се обичаме, нали така? Но ако се обичахме щяхме ли да си причиняваме непрекъснато болка? Щяхме ли всеки ден да ставаме намусени и да не оценяваме, че имаме още един ден за живот. Всъщност да обичаш себе си за мен (вече) значи:

1. Да се наслаждавам на всеки миг, защото утре може да ме няма. Животът е кратък, за да го пропиляваме във вайкания и сълзи.

2. Усмивката е важна. Ендорфини, добро настроение...абе ползи много.

3. Да живееш по своите собствени правила. Това, че хората се опитват да играят "ролята" ан съдии не трябва да ти дреме. Сам Гарфийлд е казал: "Това е моят свят, вие само съществувате в него".

4. Да не съжаляваш за хора, които не им пука за теб. Това, че са психично болни и те търсят, когато хората около тях не им вдигат самочувствието си е чисто ТЕХЕН проблем.

5. Незабравими неща НЯМА. Ако помниш нещо твърде е дълго е, защото не искаш да си щастлив. Мазохизъм, който ти е чисто излишен. 

6. Всичко е временно. Няма нищо непоправимо. Свикни с тази идея и живей, както трябва.

7. Животът ти НЕ Е интернет. Нима не помниш (или децата на 90-те) колко беше яко да си играем пред блока, да гi няма мобилните телефони. Sега техниката ни убива. Изживяването да караш 2 часа колело и да си сред природата НЕ МОЖЕ да се сравни с кисненето във ФБ. Ако искаш да си зомби, значи не оценяваш красотата на живота и си поредния "зарибен" мозък.

Аз лично се отказвам от вайкането, тръшкането. Повече работа с хора, който не искат вниманието ми няма. Искам да направя всичко, което ми се върти в главата, защото един ден ще бъде късно. Както е казал Марк Твен:„След двадесет години повече ще съжалявате за нещата, които не сте направили, отколкото за нещата, които сте направили…“