Помните ли депресарския, оплакващ се мой пост от миналата седмица? Дам, и аз не го помня много добре вече. След като го написах, прекарах една нощ, в която правих презентацията ми по английски (за която така сочно се оплаквах тогава), заспах в пет часа и станах в седем за да може да отида на училище. Имах ужасен ден. Дори не си представих презентацията и ще я представям чак утре. В този ден беше трудно да издържа, докато се прибера в къщи. Прибирането всъщност беше най-трудното. Беше ми студено, гладно, супер уморено и на всичкото отгоре ми се ходеше на тоалетна. Докато се докопам до вкъщи напсувах много коли и хора, които срещнах, само защото се чувствах гадно. После легнах да спя. Веднага. Беше красиво. Легло с много и то големи завивки. Възглавница. Къщна топлина. Скоро оправените ми стени на стаята ме гледаха добродушно. И слушах Adele. Беше идеално. Трудно е да опиша, колко беше хубаво. И знаете ли какво осъзнах тогава, през този вторник? Беше толкова просто. Беше ясно...
Наистина. Всичко беше наред. Всичко Е наред. Няма за какво да се притеснявам. Изобщо! Оттогава просто не обръщам излишно внимание на нещата. Все пак всичко се нарежда от самосебе си. Не му е нужно да му се притеснявам. И сега не се притеснявам. Имам да пиша есе по английски (дап, поредната работа по английски). За утре е. Наближава десет часа. Не съм го почнала. Но не се притеснявам. Така е по-лесно и по-приятно. В крайна сметка всичко ще се оправи и нареди. И всичко е наред. Ще си слушам класическа музика и ще хвана след малко вдъхновението си. Класическата музика наистина помага за релакс.
Добре съм!
За информацията, песента беше тази:
Няма коментари:
Публикуване на коментар