Не знам защо не правя нещата, които искам да правя.
Не знам какво искам.
Не знам откъде да си го получа.
Не знам какво да мисля.
Не знам как да се държа.
Не знам как да се справя.
Боли ме главата и не знам дали е от мислите ми или от постоянния шум, музика и гласове, които ми пречат да чуя мислите си.
Искам и винаги съм искала да мога да спра времето.
Като във филма Cashback, да мога да се разхождам из света и да живея в тишината между две секунди до когато си искам.
И съм в капан във Виена, без да мога да избягам от града и от живота си.
Мисля си за хората, с които искам да прекарвам време, но не мога и за нещата, които искам да правя, но не мога. И може би това ми е грешката.
Аз съм тук и сега и това е моят живот. Вместо да се опитам да го избягам, трябва да се опитам да го поправя до колкото е възможно.
Но понякога е трудно да се откъснеш и да погледнеш отгоре, да видиш всичко обективно.
А друг път, когато не е метафорично, а буквално, не е толкова трудно.
 |
| http://itsdrivingmecrazy.deviantart.com/#/d48i8kc |
Ето това е моят затвор и моят временен дом.
This is Vienna.
Няма коментари:
Публикуване на коментар