Август е, ако поради ваканцията не сте разбрали още. Ваканцията ми стартира добре и до скоро за една МОЯ лятна ваканция си я биваше. Естествено сега не е така. Затова, ето ви понеделник, който е от запасите ми с понеделници:
„Обичам да споделям. Трудно ми е да задържа в себе си доста от нещата. Затова ги споделям на близки, понякога и далечни, хора. Не ме бърка дали човека срещу ми ме слуша, но да изхвърля или разпръсна нещо от душата ми е приятно. Нощем преди да заспя имам най-много добри идеи за споделяне. Под добри идеи имам предвид, че не са мрънкащи или тъжни идеи. И както заглавието ми казва ще ви опиша нощния шум в Севлиево – родното ми градче. Всеки град си има своя мек нощем шум, но шумът в родния ми град ще е музиката на младостта ми, която когато (ако) стана на 70 ще сънувам. Когато се стъмни и всички заспят или се приберат (а прибирането тук става сякаш по-рано от другите градове, както казваше онази българска песен за малките градчета) става тихо. Тогава стъпките на пешеходците ясно се чуват на няколко шепи къщи разстояние. Моторите на колите са сякаш вибриращите крила на големи насекоми, а нежните щурчета през топлите дни леко опъват струните на своите цигулки и шептят неразбираема за човека нощна песен. Рядко се чува смях или разговор, които с минаването на времето съвсем заглъхват. От време на време над градчето ми минава самолети, което допълва обстановката. Но това не е специален нощен шум, нали? Всеки град си има тези нощни мелодии, нали? Да, така е, всеки град ги има, но не изказах най-важната нощна мелодия на Севлиево. Ако ви е известно в Севлиево се намират големите фабрики на „Видима” и „Идеал Стандарт”. Всъщност на малко разстояние от дома ми е едната. Тя работи почти постоянно и нощта не е изключение. Машините ѝ действат и те са онази специфична мелодия на родния ми град. Фабриките – тези извори на вредности, но и на живот за маловажното ми градче, фабриките – това е ниския шум на Севлиево, който успокоява, който обичам. Понякога слушам нощния град на някоя от терасите си, друг път – на пейката на съседката, трети – на някоя люлка, и на още други места. Шумът не иска да му говоря, не ми и говори с истински думи, но ще остави в мен следа докато се изгубя.”
Дам. Пагубен край, а? Не, че разбирам точното значение на „пагубен”. Мисля, че ще трябва да го проверя в Гугъл, ако не се отнеса. О, и също така искам оранжево-червена коса/рижава коса/джинджърска коса, както искате го наричайте. А ако се боядисам ще е пагубно (отново тази дума, а?) за гнездото на главата ми… сигурно. Както и да е. I’m still not ginger…
И адски се радвам, че успях да си намеря албумите на Chameleon Circuit. Честно, колкото и да не искам да се откъсвам от по-твърдата музика, Chameleon Circuit са групата, която ме спасява в тази умряла част на лятото ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар