Ами да ... никога не знам как да започна.
Да давам направо, а? Добре, така да е.
Миналата седмица се върнах от море. Докато бях там ми липсваха приятелите и времето, в което не съм постоянно с родителското тяло, но сега като съм вкъщи ми липсва да съм на плажа. Навън е мрачно, обичам мрачно време, но е лято ... и не ми е лятно.
От почти седмица слушам само дъбстеп и нищо друго. Праща ме в други измерения ...
Лап-топа ми се развали ... не мога да влизам в някои сайтове и не знам в какво се крие проблемът.
Вчера свърших четвърти сезон на Доктор Ху и си изплаках очите, беше много тъжно.
Започнах отново да гледам Али Макбийл ... толкова спомени ми носи ...
Расте ми мъдрец и много боли ...
... и не знам още какво да ви кажа, затова пускам трака, който ме съпровожда цяла седмица, и който само като чуя изтръпвам.
А ето и песента, която не ме остави на мира 10 дена, докато бях на море. Слушах много неща, но тази песен просто се беше закачила на някой неврон в мозъка ми и се събуждах с нея, и с нея заспивах.
Не, че ми и пречеше, де ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар