събота, 4 юни 2011 г.

People always leave. Everybody lies.


People always leave. Everybody lies. Фрази, които мисля са познати до болка на всеки. Не само, защото са верни, а защото и феновете на двата сериала, от които съм заимствала тези изречения, това са култиви реплики. А колко е истина това...Не знам за вас, но аз се убеждавам непрекъснато, че за хората ти си НИЩО. Твърде малко са онези, на които им дреме за теб,. за това какво представляваш. Под всяко "Как си", "Притеснявах се за теб" в повечето случаи стои само едно огромно лицемерие. Всички ние гледаме собствените си интереси, общуваме с хора, които могат да ни бъдат полезни т.е. максимилизираме печалбите си. Колко често ви се е случвало да има в живота ви някой, който да смятате, че е искрен с вас, че ви е истински приятел, но всъщност се оказва една стъклена фасада, зад която се крие само тъмнина и лъжи...? На мен често..и благодарение на тези хора се научих, че не трябва да се доверявам лесно, да бъда честна с хората, които наистина са доказали това, че мога да разчитам на тях. Че не думите са тези, от които трябва да се впечатлявам, делата също. Просто някак си го усещаш. Разбира се, има и лъжливи моменти - мяташ някой, че те харесва, че си му симпатичен, но в действителност говори зад гърба ти. На тези хора бих казала следното:"Не ме интересува защо мислиш така за мен. Това, че имаш проблем с мен и моето поведение е за твоя сметка. За разлика от теб аз съм осъзнала факта, че живота е твърде кратък, за да лицемернича. за разлика от теб аз знам каква съм и каква искам да бъда. Нито ти, нито мнението ти ще променят този факт. Ако приемаш това добре, ако не си свободен да се махнеш." И хората понякога наистина си отиват...Спомняте ли си болката от тяхното "бягство" Онова задушаващо чувство на самота и безпомощност...знаете ли..то винаги минава. Мислила съм как никога няма да мога да преудолея подобни хора, които са ме предавали, но и това стана. За мен те вече са  един далечен, мъгляв спомен. Дори да се върнат това, което съм изпитвала никога няма да е същото. Ще бъда като тях - безчувствена, лицемерна и злобна. Имаше една фраза нещо от типа на:  "Ако някой те напусне и се върне, ти няма да забравиш, че някога си е отишъл" (нещо от този тип беше!) И това е така, предполагам случвало се е на вас - скарвате с някой, той губи Вашето доверие и вече подозирате всичко казано от него като театър, за да ви използва...Хора като тези са много - те винаги или лъжат или си тръгват. винаги нараняват, но истински важното е да  оставим в ЖИВОТА си онези, които трябва да са там....

1 коментар:

  1. Точно веднъж съм изживявала огромно разочарование от "приятелка". Бях на 13. Беше ми много тежко за известно време. После ми мина. Сега имам хора, на които вярвам и знам, че няма да ме предадат докато сме заедно.
    Хубав пост! ^____^

    ОтговорИзтриване